Всеки път, след като Пламен замине за Англия, аз навлизам в едно определено състояние. То трае обикновено от 2 до 5 дни и може да се каже, че е един вид първончален вегетативен стадий. През този период аз не съм гладна, ям по 2-3 солети, постоянно ми се реве и изпушвам прекомерно количество цигари, от което още повече не ми се яде, но по-малко ми се реве. През това време, аз мразя всички, обвинявам всички, искам да убия всички. Обмислям всякакви варианти на бягство, събиране на пари, продаване на органи и купуване на самолетен билет за Англия.
Но когато осъзная, че това няма как да се случи настъпва втората фаза на състоянието, наречена „complete and utter desperation“. При нея се забелязват симптомите на неистово желание за самоубийство. Също са характерни и заплахи от рода на „Ако не се върнеш ще се хвърля през прозореца/ще си прережа вените/ще отида да ме изядат кучетата пред блока“. Вторият стадий е характерен и с изричането на множество обвинения спрямо обекта, причинил в самото начало състоянието на индивида. Обвиненията са от сорта на „Ти си виновен, ти си виновен, ти си виновен“. Повторението е задължително.
Третата и последна фаза е примирението. Осъзнаваш, че няма какво да направиш колкото и да се ядосваш и да ревеш. Броиш дните до завръщането му. Също разбираш, че трябва да си намериш някаква работа, за да не мислиш постоянно за това. Аз лично седя на лаптопа си и пиша за своето отчаяние, чета книги и продължавам да пуша прекомерно количество цигари. Просто трябва да чакаш...
NOTE: След като мине една седмица всичко отново се нормализира. Можеш да говориш с него без да се разплакваш. Очите ти вече не са подпухнали. Можеш да се смееш, да се радваш. А най-хубавото е, че с нетърпение чакаш да се върне.
За тези, които ще кажат, че напоследък постоянно мрънкам за гаджето си: Да, така е. Благодаря. Пък и днес стават 2 години и 4 месеца откакто сме заедно. И да, все още отбелязваме месеците. И ще си мрънкам колкото си искам. А за онези, които ще ме попитат защо се мъча, като е толкова трудно: Защото си заслужава. Защото имам план и смятам да го изпълня. А на всички песимисти – Отидете да депресирате някой друг. Нямам нужда от услугите ви.
 |
| babies |
Няма коментари:
Публикуване на коментар