Днес е 14-ти февруари, Св. Валентин. За едни това е денят на влюбените, за други е просто вторник, 45 дни след започването на 2012-та и остават още 321 дни до 2013-та. За конспираторите това е един зъл заговор между производителите на картички, плюшени играчки, цветя, бонбони и беемвета. За баба ми това е денят, в който получава пенсия.. За баща ми това е „не ме занимавай с простотии”. За метеоролозите – „предимно слънчево, с променлива облачност и слаб североизточен вятър”. За зомбитата – „АррХхпФотЖтж”.
Всеки си има различна идея този ден. Но най-обичам сладурите, които днес ще празнуват „forever-alone-day” и от половин месец не са престанали да пост-ват картинки, статуси, песни и т.н. за това колко е тъп този празник, че е измислен, че е повърхностен, захаросан и ми се изчерпаха прилагателните. Искам само да кажа на тези хора – Я, стига си мрънкал, бе идиот! Като не искаш да празнуваш, отиди и се напий някъде, никой няма да ти пречи. И ако чуя още една простотия от сорта на „за влюбените всеки ден е празник”, обещавам, че ще пледирам невменяемост в съда, след като извърша непредумишлено убийство.
ДА! – когато си влюбен всеки ден е готино, всеки ден е празник, но защо и да няма един такъв официален ден, в който баща ти, който е женен от 30 години за майка ти, ще й подари букет рози, и ще й каже „Честит празник! Благодаря ти, че си с мен и ме търпиш от толкова време!”. Защото родителите ти са женени от толкова години и без съмнение са били влюбени в началото. Но след като в момента се скъсват от работа, за да можеш ти да имаш iPod, iPhone и i-не знам си к’во и да ходиш всяка вечер на COTTON, може би са позабравили, че преди да се родиш ти, скъпи мой, са били толкова влюбени. Затова днес баща ти се сеща, че трябва да подари цветя на майка ти – заради твоя „любим” празник.
Тези, които ме познават, знаят, че мога да се подигравам с всичко, дори когато не е препоръчително. И сигурно мога и сега да ти изпраскам една саркастично-иронична история и ти да си умреш от кеф и заедно да се подиграваме на ония, „влюбените”. Ама тоя път няма да е така. Просто защото много ме дразните, мили мои.
Като сте такива големи песимисти, защо тогава, вие момиченца, мрънкате, че вече няма джентълмени, че мъжете не подаряват цветя, че романтиката е мъртва. Е, как очакваш едно момче да дойде и да ти подари бонбони или цвете, след като ти през цялото време си мрънкала, че това са чисто и просто глупости?! Еми, ти уби цялото желание на човека. Или пък момчетата, които не спират да мелят, че всички жени са кучки и не заслужават нищо. Бегай тогава си готви сам, бе готин.
Аз ли? Аз тази година ще карам Св. Валентин сама. Защо ли? Защото любовта на живота ми е на повече от 2000 км на майната си и меко казано съм принудена да съм сама. Да, аз защитавам този ден, защото ще е много лесно да изпиша цял роман за това колко е глупав. Но едвам успях да ги докарам до 500 думи за защитата му.
14-ти февруари е ден, в който се ходи на вечеря в хубав ресторант, пие се вино, подаряват се малки подаръчета, някои дори се сгодяват да не повярва човек. Ден, в който онова момче, което видях вчера, умираше от срам, докато избираше бельо за приятелката си. Ден, в който родителите ти няма да се карат за глупости. Ден, в който аз ще честитя на приятеля си по гнусния скайп и ще броя дните докато се върне. Ден, в който ти ще се подиграваш на всички онея будали дето робуват на модата да се празнува този така наречен празник.
Пък като не ти се занимава с измишльотини, отиди да изпиеш една бира и за мен. Само гледай да е студена.
П.С.: Трифон Зарезан се празнува на 1-ви февруари. Така че твоето желание за пиене днес си е чист битов алкохолизъм. Благодаря.
 |
| New Year's Eve '12 |
Unfaithfully yours, V.
Няма коментари:
Публикуване на коментар