Писна ми да пиша за любов! Решено е. Няма да пиша повече за любов. Ще бъда от онези автори, които пишат дълбокомислени твърдения и мисли и след години ги цитират. Ще измисля някаква изключително оригинална идея и моите творби ще се изучават с години. Не с векове! Няма повече да пиша лигави повърхностни простотии. Ще пиша за нещо смислено. Да...да! За глобалното затопляне, икономическата криза, дупката в озоновия слой и безразборно изригващите вулкани ще пиша. Неее...сетих се! Ще пиша за смисъла на живота. Какво по-хубаво от това?! Колко е страшен животът. Колко е трудно да се живее – данъците са високи, увеличават тока, пенсиите са малки, сиренето поскъпва заедно с таксите на университета и тарифите на проститутките. Тежък е нашия живот. Кирил Христов издъхва облак дим и в предсмъртен стих прошепва „Жени и вино! Вино и жени!”. Бе то виното ни вино – Меча кръв за 2,20 лв., а пък жените ни и те за толкоз струват, натъпкани със силикон и чалга. Трудно се живее. Искаш мерцедеси, беемвета и „един от ония партийни куфари”, за да си купиш вила в Боровец, а може и на Слънчев Бряг. Чакаш държавата да се оправи, а не можеш да изпишеш правилно паралелепипед и всеки път гласуваш за Атака, защото си расист. Тежко е да се живее. Завършил си автото и сега бачкаш като таксиджия, защото те мързи да учиш и всяка вечер се оплакваш, че нямаш пари. Тежко ни е, знам. Не знаеш как да си обновиш статуса във фейсбук. Няма свестни мъже. Няма свестни жени. Младото поколение е тъпо. Възрастните хора са закостенели. Социализмът е виновен. Империализмът, Хитлер, Втората световна война и кучето на баба Геца от третия етаж също. Нямаме пари. Нямаме пари. Нямаме пари. Искаме пари. Лекарствата са скъпи. Затова път здравето ни е евтино. Трошим коли, глави, ръце. Нямаме осигуровки, здравни карти и морал. Искаме да ни е добре. Не ни е добре. Искаме да сме щастливи. Не сме щастливи. Имаш невероятни амбиции и цели. Искаш да станеш депутат, бизнесмен и готин пич. Но знаеш, че ще завършиш гол, пиян и нещастен в софийската си панелка. И докрая, до самия край на жалкия си живот ще си гордо копеле. Все пак... „тя държавата ни е виновна”, нали така?
Е къде отиде смисълът на живота? Няма смисъл. Няма смисъл да се живее тоя гаден, мръсен, скапан, грозен живот. Направо да отиваме всички да се самоубиваме. Не си струва да се живее.
Абе я по-добре да пиша за любов. То...за смисъла на живота има кой да пише....
Unfaithfully yours, V.
Няма коментари:
Публикуване на коментар