Promise?

Много мразя да давам обещания. Никога не съм можела да ги спазвам. Трябва винаги да имам вратичка в случай, че ми се наложи да изляза от дадена ситуация. Не обичам да имам граници, да ми слагат рамки, етикети, да ми задават параметри и да ми казвам как да си пиша есетата. Задушавам се. Да...Най-мразя да ми казват как да пиша. Че трябва да имам 6 параграфа, 86 запетаи и 283947 думи. Затова надвишавам лимита, прекрачвам границите, минавам извън рамката и не спазвам обещания. Не обичам да споделям, но нямам нищо против ако ти искаш да споделяш с мен. През повечето време не ми вярвай. Не, че ще те излъжа, но няма да ти кажа всичко. Най-мразя да лъжа баба ми. Но само на нея й давам обещания, а дори и тях не спазвам. Казвам й, че се храня редовно, че не съм болна, че нищо не ме боли, че не е студено, че не съм гладна, че не пия, не пуша и уча редовно. Много ме е яд като я лъжа. Като бях малка все ми казваше „бъди добро момиче” и аз се опитвах, искрено се опитвах. И сигурно съм била по някое време. Но сега не съм. Сега съм изнервена. Пия, пуша, псувам и говоря за Ницше. Чешит съм – проклета, болна кучка, която постоянно няма време. Нямам никакво време – да си напиша есетата, да отида до магазина, до библиотеката, да кажа на приятелките си, че ги обичам и че без тях съм просто празна, куха, бездушна материя. Нямам време да ям, защото нямам пари. А нямам пари, защото не ми стигат. Не ми стигат, защото са малко и свършват за сметки, цигари, бири и вафли. А никога няма да кажа на баща си, че нямам пари. Защото и той е чешит като мене. Но най ме е яд, че нямам време да прочета всичко това, което искам и да напиша всичко онова, което ми е в главата. Липсва ми да играя на двора. Липсват ми кучетата, слънцето, спокойствието, кафето на баба, бенките на бузата ти. Липсва ми сестра ми. Съжалявам, че не прекарвах повече време с нея, че не я научих на повече неща, че не си говорихме повече. Но не съжалявам, че изхарчих последните си 10 лева, за да й купя подарък за Коледа. Защото го направих заради момента, в който ще се зарадва и ще изпищи от радост. Както когато Зорница ме прегръща, когато й правя малки подаръчета. Или когато на Ива й се насълзяват очите, като е много щастлива. Или моментът, след като ти покажа нещо, което съм написала за теб. Ей заради тия моменти съм готова да гладувам, да мръзна и даже да умирам, само за да ги видя и да ги почувствам.

Може да не обичам да давам обещания. Може да си искам свободата – на живот, на слово, на глас, на мисъл. Но за вас... Е, за вас съм готова да се променя.

black and white film shot by Zornitsa Radulova

Unfaithfully yours, V.