Драги ми Смехурко

















Драги ми Смехурко,


Чашата ми с кафе е голяма колкото Индийския Океан, а цигарата ми тънка като оная работа на педала, който ме бутна вчера в рейса. Майната му. Не съм писала нищо свое от 666 години и забравих как се прави. Краката ме болят, защото започнах да ходя на фитнес, само за да си го напиша на статуса във фейсбук. Направих си нова татуировка по същата причина и за да може да ме наричате бунтарка. Гледайте си работата. 


Толкова съм мейнстрийм, че чак ми иде да си прережа вените.


Мразя чай, но ще го пия докато ми се повръща, за да мога да съм като всички вас. Ще си обръсна дясната част от главата, за да мога да съм още по-арт.


Ще си направя расти, за да съм като Боб Марли, нищо че не знам кога е роден и кога е умрял.

Ще мразя гейове, защото баща ми каза, че Бойко Борисов е педераст.


Баща ми не ме обичаше като малка, затова започнах хероина. После ми свършиха парите и останах само на кофеин и кодеин.


Животът ми е дупка, но аз съм пеперуда и ще се издигна над нещата.


Ходех на училище, но после ми писна, защото говореха за Маркс прекалено много и аз все го бърках с Марк Джейкъбс.


Мартин Лутер и Мартин Лутър Кинг са един и същ човек; така си мисля; не внимавах много в час, заради онзи същия хероин, нали се сещате.


Живеех в една комуна преди време, но ме изгониха, защото крадях запалките на останалите и не пусках водата в тоалетната.


Най-добрият ми приятел ми каза, че ме обича, затова спах с него. На следващата сутрин му поисках 20 лева за цигари и избягах.


Писна ми от момчета и реших да стана лезбийка за малко. Правих секс с няколко момичета, но след това те все искаха да се гушкаме и бяха прекалено ревниви. Май бяха в цикъл.


Заминах за Холандия, но там ме прибраха в затвора за уриниране на обществено място. Егати, мислех си, че там хората са свободолюбиви. Като ме пуснаха, живях известно време с една двойка транссексуални мъже. Една вечер им беше скучно и искаха да правим тройка. Затова ги обрах и избягах същата нощ.


След това прекарах малко време в едно гето във Франция. Беше трудно, защото не разбирах езика. Не беше точно гето, а по-скоро изключително западнал квартал. Нямаше цигани, а черни, такива афроамериканци и доста от източна Европа. Аз отседнах в един мизерен мотел, който беше и бардак. Опитах се да изкарам някое и друго евро като проститутка, но един искаше анален секс, затова му отрязах оная работа. Той пък се оказа някакъв редовен клиент и те ме изгониха от мотела, защото не толерирали отрязани полови органи.


Събрах си парцалите и бях на кръстопът. Не знаех накъде да тръгна. Най-накрая реших да се върна в България. Беше някъде юни месец, поне така си мисля. Пристигнах в София и какво да видиш... Навсякъде протести. Разбрах от фейсбук, че хората протестирали против правителството. Някакъв Орешарски. Ама къде е Бойко? Не разбрах къде е, но това били културни протести. Зарадвах се за хората. Хубави хора. И бебенца имало по улиците с родителите си. И те недоволстват. Да са живи и здрави. 


Реших, че ще остана в София. Нямах пари, нямах квартира, нямах цигари. Трябваше да започна от дъното и да се взема в ръце. 


Затова се записах в Софийски.

Октомври почвам.

Пиши ми.

3 коментара:

  1. С нетърпение очаквам следващото писмо!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно! Казваш нещата както искаш да ги кажеш - от себе си, без превземки и разни префърцунени излишни думи.. И точно това впечатлява. Пробужда мисли. А не цели ли точно това всяко нещо с лейбъл "литература"?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Художествената литература, тази така прекрасна измислица, е избавлението, от което понякога толкова много се нуждаеш. Както четейки я, така и пишейки я.

      Изтриване