О, общежитие студено!
О, глад, раздиращ мой стомах!
Как ми се иска да си свия нещо зелено.
И да убия хлебарката без страх!
Всеки ден аз ставам в тъмна доба.
Бягам аз да хвана двеста и осемдесет.
Да се завра в на факултето милата утроба
И да се наям във стола за лев и петдесет.
И ето асистентът гледа те любовно,
Както куче гледа местния идиот.
Ах, във време слънчево, дъждовно
Как мил и сладък си, мой студентски живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар