Напоследък стана много модерно да имаш много приятели - като се започне от 291382387 на брой във фейсбук и се стигне до мултисоциалните кафенета, на които се завързват най- искрените и пропити с идеали и ценности приятелства, легнали върху дебела основа от лицемерие. Простете моята крайност, но по-скоро бих носила леопардова рокля, отколкото да ближа подметките на някого, когото искрено ненавиждам. И не, не казвам, че моите приятелства са идеални. Това би било просто ужасно. Защото именно в онези малки изнервящи ме моменти разбирам, че тези приятелства са истински. Защото обичам Весела дори когато видя отегчената й физиономия след предложението ми за пикник. Обичам и Ива, въпреки че изпитва страх от Зенита. Обичам и Мария, когато 15 минути след уговорения ни час за излизане разбирам, че тя сега влиза да се къпе. Обичах ги и след като ме убедиха да направим бъркани яйца без олио, въпреки че след това прекарах 1 час в съсредоточено търкане на тигана до принудителното отстраняване на тефлоновото му покритие. Обичам факта, че са готови да се подложат на игра на Монополи и Скрабъл само заради мен. Обичам как при първите тонове на "химна" "Chop suey" всички се събираме, в очакване на "WAKE UP" и последвалото тотално размазване. Обичам ги и защото изтърпяват постоянното щракане на фотоапарата ми, когато сме заедно. Защото просто красотата им е прекалено голяма, за да я пропусна. А ето я и нея...
Yours, Z.
Няма коментари:
Публикуване на коментар