Алармата мърка във осем без десет
Прошепва ми “Ставай, бе, сутрин е вече”.
Подръпвам пердето, прославям небето
Майка ви стара, о, мама му стара!
Пускам котлона да стане кафето
И плюя във мивката кръв и любов.
Върнах се да си взема кафето,
Но баш то изкипя със злокобен зов.
Обърсах си плота, килима, живота
Реших да живея сега за мига.
Усмихнах се, обърнах се с танцова стъпка
И рязко ударих си пръста в ръба.
„ЗАЩО МИ СЕ ПРЕЧКАШ” – запитах вратата,
А тя ми отвърна с поглед печален.
Кой става изобщо толкова рано?!
Запитах и се сетих защо денят е фатален.
Първи октомври – дата съдбовна –
Начало и край на годината нова,
остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова,
а налей ми голямо със лед.
Яке, кецове, карта, ключ и вратата –
подредба до болка и ужас позната.
Качваш се в рейса, слушалки в ушите,
Животът е кратък, животът е песен.
Госпожице Съвест, моля ви, недейте да спите!
Колегите бавно до тебе вървят
и на тях им е тежко, и тях ги боли.
Чудиш се кога отново ще спиш,
този ден е далече, по-добре не мисли...
С последни крачки напредваш,
съмнително оглеждаш
хора,мишки пред Факултета;
преподавателите родени през 1925-а.
Последна цигара през пръсти завъртам
Не ми се влиза...
не знам как ще се излиза.
Последни крачки към началото на края,
Загасям, пепелта отлита като глуха песен.
Последен напън,
последен изпит,
пищов, уверение, книжка...
може би ще има.
Честито започване на последната година!
И мама ви стара ако и последния изпит не мина.
Честито започване на академичната година в Софийски Университет!
V.
Няма коментари:
Публикуване на коментар