Ще продължаваш
ли да ме обичаш, ако се снимам гола? А ако не спра да си правя татуировките,
които ти така не харесваш? Ще искаш ли да разговаряш с мен, ако спя с различни
момчета и момичета всеки ден? Ще ме прегърнеш ли отново, ако ти кажа, че от
десет дни не съм спряла да пия всяка вечер? Ако ме видиш на сутринта, когато
съм рошава и пия прекалено много кофеин? Ще имаш ли желание да бъдеш в една
стая с мен, след като влезеш и ме видиш в 3 сутринта как пуша цигара след
цигара зад бюрото си и се опитвам да пиша? Ще ме подминеш ли сякаш не ме познаваш,
ако се засечем в бара и осъзнаеш как всъщност псувам, пия бира и заглеждам
момчета?
Ще продължаваш
ли да ме обичаш все още, все пак, въпреки
всичко, защото ако не ме обичаш, нищо няма да има смисъл, всичко ще е
мрачно и черно, и тъжно и аз ще се разпадна на хиляди малки парченца. И ще се
свлека в коленете и ще ме е срам. А мен никога не ме е срам. И ще те моля за
прошка. А аз никога не искам прошка. И ще ти кажа, че ще се променя. Ще го
обещая. Ще се опитам. Ще се постарая. Ще го направя.
Защото те
обичам. И зная, че само ти ме обичаш истински и безкористно. И не мога без теб,
не искам без теб, не зная как да вървя без теб, как да продължа да живея, да
съществувам, да искам, да съм...
 |
| баба, ноември |
На
баба
София,
23/11/2013
V.
Няма коментари:
Публикуване на коментар