fairytale

Изкуството протестира

--------------------------------------------------

Преди много много години един зъл човек се опита да купи Изкуството. Той беше тъжен и стар, не обичаше никого и говореше само на себе си. Беше много богат. Притежаваше хиляди златни монети, красиви украшения и бляскав кристал. Живееше сам на високия хълм и не общуваше с никого от селото. Мразеше природата. Единствената му радост идваше от парите и нещата, които можеше да си купи с тях. Всички се страхуваха от него, а той се плашеше единствено от сянката си.

Времената се променяха, хората от селото работеха здраво, земеделието се развиваше. Но се случваше и нещо друго. Напоследък всички говореха за Изкуството. Чуваха се слухове, че притежавало изключителна красота и светело ярко в нощта. Всеки, който се приближил до него, се променял завинагии започвал да свети с божествен блясък.

Старият зъл човек дочу за Изкуството и му стана интересно. Какво ще да е това Изкуство? Старикът никога не бе срещал Изкуство и реши, че точно това е нещото, което желае да има – нещо, което никой друг няма да притежава. Дядото започна да разпитва и да се чуди къде може да го срещне. Най-накрая едно младо момче му каза, че Изкуството само ще дойде при него.

Една юнска вечер на вратата на голяма къща на високия хълм се почука. Старият човек отвори, а на прага му стоеше Изкуството, облечено в бяла роба.

-          Очаквах те – каза студено дядото.

Ярката светлина влезе в къщата. Прекосиха заедно предверието и седнаха на голямата дървена маса. Изкуството свали бялата си качулка и две горящи очи с цвета на дъгата се взряха в стария човек.

-          Защо искаше да се срещнеш с мен? Мога ли да направя нещо за теб?

-          Искам да те купя. Ще ти дам злато. Ще имаш всичко, което пожелаеш.

-          Защо съм ти?

-          Цял живот съм получавал това, което искам. Домът ми е пълен с хилящи прекрасни неща. Те са доказателство за това, че имам всичко. И сега желая теб. Ще бъдеш с мен докато умра.

Изкуството смирено навело глава и кротка усмивка заиграла по устните му:

-          Нима наричаш това тук дом? Това е просто къща, огромна дървена постройка. А тези вещи, които притежаваш... Как могат те да запълнят празнината в сърцето ти?  Ти никога няма да можеш да притежаваш Изкуството. То няма цена. Не можеш да сложиш окови на потока на съзнанието. Той ще ги скъса. Не можеш да затвориш в клетка порива на душата. Той не е твърда материя. Не можеш да укротиш вътрешния плам на желанието. Ще се изгориш. Мнозина преди теб и хиляди след теб ще се опитат да подкупят Изкуството, да го потъпчат и да го убият. И знаеш ли защо? Защото ги е страх. Защото през всичките тези векове, откакто същесвува човекът, Изкуството винаги е отвръщало на Злото и се е борило на страната на добрите хора. И винаги ще бъде до тях.

Старецът не знаеше какво да каже. Силните думи падаха върху него като удари на чук и той едва си поемаше дъх. Но Злобата не спи. Той погледна намръщено и насмешливо се обърна към Изкуството:

-          Нима си мислиш, че можеш да промениш света..?!

-          Не зная. Но не спирам да вярвам. Хората не създават Изкуство, заради парите. Те творят, защото това е съдбата им. Защото не можеш да заглушиш вътрешния си глас. Ние го правим, защото нямаме друг избор. А пък кой знае... светът може и да реши да се промени.

Изкуството стана, сложи белоснежната си качулка обратно и напусна къщата. Отнесе искрящата светлина със себе си. Старецът остана сам.

--------------------------------------------------

Искам официално и искрено да благодаря на Лети, затова че ме накара да си седна на задника и да напиша нещо на тема "Изкуството протестира: една трагикомедия,един куклен театър и няколко души, които не искат да са част от това..." по повод презентацията ѝ в НБУ, свързана със сегашното положение в страната (нали знаете: окупаНции, NOрешарски, ранобудни студенти и не-толкова-ранобудни политици). Лети, дори само това, че ми писа, защото смяташ мен и Зорница за олицетворение на протестиращото изкуство означава, че ПО ДЯВОЛИТЕ си струва да пиша щом ме оценяват хора като теб! Thank you, darlin'!

V.