Аз съм българче и не обичам

Аз съм българче и не обичам...:

-          Да ми казват, че всички студенти са отрепки.

-          Да ми казват, че всички млади хора не четат.

-          Да ми казват, че „стажът е неплатен“.

-          Да ми увеличават семестриалните такси, само защото университетът няма пари.

-          Образованието ми да ми поставя граници.

-          Преподавателите ми да ме смятат за по-нисшо същество.

-          Да виждам как преподавателите изнемогват, заради нищожните си заплати.

-          Да ме съдят по външния ми вид.

-          Да ме дискриминират, защото имам татуировки и повече обеци по ушите.

-          Обществото да ограничава свободния дух на индивида.

-          Да гледам как хората протестират без никой да ги чуе.

-          Всички да се оплакват от управляващите.

-          Да гледам как единственото, което сплотява обществото е хомофобията, расизма и омразата.

-          Да виждам как хората ги е страх да изразяват мнението си.

-          Да ми казват да мълча.

-          Да ми се насаждат предразсъдъци.

-          Да ми внушават, че единственият ми път в живота е бракът.

-          Да бъда роб на Капитализма и Консуматорското Общество.

-          Да се оправдаваме с чалгата.

-          Да издигаме чалгата на пиедестал.

-          Да виждам хора, които носят окови около ума и сърцето си.

-          Закостенели възрастни хора да ни дърпат назад.

-          Любовта да се приема за слабост.

-          Религията да налага правила на хората.

-          Децата да плащат грешките на родителите си.

-          Да гледам как образованието рухва.

-          Да ме карат да се срамувам, защото съм различна.

-          Да ни се вменяват грехове.

-          Да завися от някого.

 -          Да ми казват, че ако замина за чужбина, значи не обичам България. 

 -          Да определяме един човек като патриот в зависимост от това колко пъти на ден споменава името на Левски.

-          Да виждам, че някои се мислят за по-малко, а други за повече.

-          Да виждам как хората живеят в миналото.

-          Да ми казват, че не мога, когато аз знам, че всичко опира до моята воля.

-          Да ми казват, че всички сме различни.

-          Да ми казват, че животът е безсмислен.

-          Да ми казват, че не можем да живеем в мир.

-          Да ми казват, че целта оправдава средствата.

-          Да ми казват, че хората не могат да живеят заедно като едно цяло.

-          Да мразя.

Също така не обичам и спагети, но това е друг въпрос.

Unfaithfully yours, V.