курсова

4:32

Стоиш

студен, заблуден, широкоскроен, уморен,

от светещия екран пред  теб

заслепен.

Пръсти преминават по клавишите черни.

А ти премигваш все така

угнетен, безцветен, безпредметен, бездетен,

затъпен,

от празните думи по белия лист.

Закрепен

на твърдия стол.

Долепен

до кривата маса.

И се чудиш защо?

Но няма „защо“, има само сега.

Дума след дума, ред подир ред.

Зелен, безцелен, разделен

от страсти низки,

озадачен.

Търсиш източника на

проблема, живота, салама, компота.

Приспивен

глас от книга ти шепти, който няма как да избегнеш.

Умираш за сън, но не можеш да легнеш.

Иска ти се само навън да побегнеш...

6:08

Банален, емоционален, антифеодален

край на листа напечатваш.

Поредния преподавател днес ще баламосваш.

Реч подготвяш да му поднесеш:

„Асистент, не съм криминален, комунален, ирационален,

но съм доста многофункционален.“

Нямаш търпение да се прибереш.

Но първо трябва ти да изнесеш,

на грозната катедра от ужас да се разтресеш

и даже някоя псувня да отнесеш

от великий Асистент прекрасен,

бих казал много красен, гръмогласен, взривоопасен.

Но след седем страници и половина,

през които ти проклинаш свойта татковина,

се свършва тоз ужасен момент

и ти едвам дочакваш последния аплодисмент

като превъзбуден абитуриент.

Най-накрая успокоен

забравяш своя страх, уголемен,

за да предадеш сега, веднага

ей, така със кеф като пичага

своята жестока, невероятна,

за тебе ни най-малко даже и понятна,

преписана от Интернет,

докато пиеше много кола с лед,

курсова Работа

на тема „Простотията през XXI век“.

Unfaithfully yours, V.